18.06.2010 г., 9:05

Нашенски мондиал

707 0 9

Не сме отново на световно,

ала не е това проблем.

И тука имаме готовност

в играта да се раздадем.

 

И по прехвърляне на топки,

взаимно да си бием шут,

и по засади, и по сглобки,

по сочене на атрибут...

 

По всичко сме си шампиони.

Защо в ЮАР да ходим чак,

като и тук – я как се гоним,

я как подлагаме си крак...

 

Кой влязъл е веднъж в играта,

един си има само зор:

как да финтира правилата...

След фал пък, хоп – и в друг отбор.

 

Че на световното ни няма,

така е – фактът си е факт.

Но гордост имаме голяма:

БГ трикът „САТЪР ОТЗАД”!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Световно!
  • ...Тъжното е,че няма изгледи Бай Ганьо да се промени някога...
  • Хубав хумор, но защо ли не ми е смешно?!
    Ама ти си бърборкай, Борко, може пък някой Слушко да те чуе!
  • Що ни е на назе мондиала,
    подритваме си тука идеала...
    Браво!Актуално, остроумно и много добре изпълнено!Като за световно!
  • Изключително остроумно, оригинално хрумване, ведри и хитри словосъчетания!!!
    "Защо в ЮАР да ходим чак,
    като и тук – я как се гоним,
    я как подлагаме си крак..."

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...