Едно-единствено наследство
получих – дрипав чифт крила,
наследственото късогледство
лекувам с тъмни очила.
Предци, отдавна избледнели,
не ми оставиха завет.
И нямам мисли, нито цели.
Назад не виждам. Ни напред.
И взряна, точно пред носа си,
изписвам ситно лист след лист.
Да убедя ранимостта си –
наследствено съм непукист...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Ти ли си кон с капаци и не пеещ в хора? А какво да каже късогледата къртичка, с тъмните очила,която развълнува ли се, си губи гласа? Благодаря ти, Дани!
Шегата настрани, обичам описателни характера, стихове! Поздрав от коня с капаци и вродено късогледство, не пеещ в хора - Дани!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
