Огледа се слънцето
на минзухарите в чашките.
Във жълто-оранжево
поляните грейнаха.
Събуди и зрънцето,
повика кълвача,
покани южняка
с топъл глас да попее.
Поспря край оградите,
погали дърветата,
усмихна се някак си
ласкаво-свойски.
Облякох си дрехата
пролетно-светла,
когато надникна
и в моя прозорец.
© Юлия Барашка Всички права запазени