Наваля сняг
Наваля сняг, прегърна ни в бяло
и е мека, красива, и приказна зима.
До теб е уютно, сърцето е цяло,
носиш топлината на пламък в камина.
Усмивка прокрадва се и сгрява лицето.
Чорапките топли, аромат на чай.
В зимата бяла, ме водиш където,
за душата е светъл и приказен рай.
Навява, вали, натрупа преспи от сняг,
само за двама е вечерта споделена.
В очите ти спрял се е целия свят,
приказно лято е в тази зима студена.
Пламък в камината, светят искри,
очите ти - поглед изпълнен с любов.
Завиваш ме в шал от блестящи звезди,
едно малко вълшебство в тихата нощ….
Под топлото одеяло, свита до теб,
снежинки валят, но не и в сърцето.
Светът се превръща в кралство от лед,
измръзва дъхът, студ сковава небето.
---
Красива и бяла е студената зима,
отново в камината тих огън гори…
Всяка снежинка политна и тихо застина
в две блестящи…
в любящите твои очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Произведението е участник в конкурса:
