12.04.2020 г., 5:30

Не беше време

1.1K 0 0

“ – Не е било време.“
Не, не беше.
Ние бяхме въпреки това.
Въпреки всички решения грешни.
Въпреки ясната накрая самота.
 

Не беше време. И сега не е.
Или пък било е винаги.
Нима мен и теб не ни влече
по разни чувства недоимани?
 

Не беше време. Така го пожелах,
рутината без жалост да не убие
прелестта на сакралния ни грях,
скелето на нашето „ние“.
 

Беше лесно за тебе да плача,
вярвайки, че не съм ти вселена,
вярвайки, че не толкова знача.
И убива да чуя „Не беше време.“
 

12.04.2020г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...