“ – Не е било време.“
Не, не беше.
Ние бяхме въпреки това.
Въпреки всички решения грешни.
Въпреки ясната накрая самота.
Не беше време. И сега не е.
Или пък било е винаги.
Нима мен и теб не ни влече
по разни чувства недоимани?
Не беше време. Така го пожелах,
рутината без жалост да не убие
прелестта на сакралния ни грях, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up