Не бягай
На сестра ми
Не бягай от мен,
защото сега си ми нужна
като пристан в теб да се гушна
и спасение тихо да чакам...
Не бягай, когато е болка
и зло ме люлее в своята люлка,
а душата човешка не слуша,
тътенът в сърцето не ще заглуша.
Не бягай от мен,
защото в душата е лумен,
изгубя ли те, тя пепел е вече,
на огън и болка тя ме обрече.
Давам ти всичко,
но, моля те, не си отивай,
не бягай от мен и не изстивай.
Ти си в него едничка,
едничка в сърцето,
като птичка в небето...
Не бягай от мен!
Не бягай от мен,
защото сега си ми нужна
като пристан в теб да се гушна
и спасение тихо да чакам...
Не бягай, когато е болка
и зло ме люлее в своята люлка,
а душата човешка не слуша,
тътенът в сърцето не ще заглуша.
Не бягай от мен,
защото в душата е лумен,
изгубя ли те, тя пепел е вече,
на огън и болка тя ме обрече.
Давам ти всичко,
но, моля те, не си отивай,
не бягай от мен и не изстивай.
Ти си в него едничка,
едничка в сърцето,
като птичка в небето...
Не бягай от мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
