Aug 2, 2007, 8:34 PM

Не бягай

  Poetry
995 0 1
                                                       На сестра ми

Не бягай от мен,
защото сега си ми нужна
като пристан в теб да се гушна
и спасение тихо да чакам...

Не бягай, когато е болка
и зло ме люлее в своята люлка,
а душата човешка не слуша,
тътенът в сърцето не ще заглуша.

Не бягай от мен,
защото в душата е лумен,
изгубя ли те, тя пепел е вече,
на огън и болка тя ме обрече.

Давам ти всичко,
но, моля те, не си отивай,
не бягай от мен и не изстивай.

Ти си в него едничка,
едничка в сърцето,
като птичка в небето...
Не бягай от мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...