13.05.2019 г., 7:03

Не е лудост

664 4 7

Мойта лудост е тиха и скромна.

Няма възраст. Модерна, без пол.

Не е буря и бездна огромна.

Няма граници. Без бандерол.

 

Мойта лудост избива до лудост

на вековни и тежки съдби.

Без усмивка. Но сляпа за грубост.

Без посока. Но с бойни тръби...

 

Не е лудост. Изгубено птиче.

Не на клон чурулика. На пън.

Със очи на наивно момиче,

любовта си раздава. Насън.

--------------------------------------------

 

Благодаря на Надя, за вдъхновението!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Pиторично

Мечтите си простирам върху жиците,
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.
Не мога да политна, твърде тежки са, ...
965 12 14

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...