Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост
на вековни и тежки съдби.
Без усмивка. Но сляпа за грубост.
Без посока. Но с бойни тръби...
Не е лудост. Изгубено птиче.
Не на клон чурулика. На пън.
Със очи на наивно момиче,
любовта си раздава. Насън.
--------------------------------------------
Благодаря на Надя, за вдъхновението!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
, за което съм благодарна!
Стойчо, Вили, Генек, Мариана, Младен - благодаря ви за топлото чувство, което разляхте в душата ми!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
