Не е възможно (В памет на ГЕРИ)
Дори да не съм виновна за смъртта ти, ще се чувствам виновна за това, че аз съм жива, а ти не! Където и да си, знай, че ще си винаги в мен! Обичам те, Гери!
Ще останеш моят идеал за истинска ЖЕНА!
Почивай в мир!!!
Не е възможно тъй да си отидеш!
Не е възможно! Чуваш ли? Не е …
Обеси се денят, това не стига,
за да мога пак да съм до теб.
Не е достатъчно и времето. И нищо -
тази сляпа болка в мен да притъпи.
Един болезнен спомен там ме връща,
където за последно те изпратих със очи.
Дори и въздухът ще носи дълго аромата,
сбрал във себе си вкуса на смърт и на сълзи.
Последно сбогом, ГЕРИ, приятелко позната!
Дано да имаш сили, за да ми простиш!
Живейте, приятели! Животът е безценен подарък! Не го пропилявайте, защото втори няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
