(Не)изказано
Ако съм сън
в непринудена ласка
и трепет,
и тиха въздишка
край лунния кратер на болката,
и само ръцете ти искам,
и само остатъчно
вярвам,
че кратката дума
е дълга…
Ако съм облак,
без дъх и без вени
и само вали,
неизказана,
изобилната скръб
помежду ни
ще стана море
в тишината на ъгъла,
в усета,
който безмълвно зове
неизплакана вярата
утрешна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
