Ако съм сън
в непринудена ласка
и трепет,
и тиха въздишка
край лунния кратер на болката,
и само ръцете ти искам,
и само остатъчно
вярвам,
че кратката дума
е дълга…
Ако съм облак,
без дъх и без вени
и само вали,
неизказана,
изобилната скръб
помежду ни
ще стана море
в тишината на ъгъла,
в усета,
който безмълвно зове
неизплакана вярата
утрешна…
© Геновева Христова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
