НЕ МЕ ПИТАЙ ЗАЩО ПЛАЧА
Текст, музика, изпълнение: Мильо Велчев /Милен/
Аранжимент: Стефан Маринов
www.youtube.com/watch?v=BowAg35Up0Y
Отворих тежката врата и тихо влязох.
Прекръстих се, запалих свещ.
Смирено коленичих пред старата икона
... и рукнаха сълзите ми.
Когато мама умря, стисках зъби и не плаках.
Когато тате умря – и сълза не пророних.
Когато болест ме налегна,
когато ти ме остави,
когато скитах се бездомен,
без вода, без хляб, без огън...
Не ме питай защо плача! Не ме питай!
Душата ми от болка стене!
Къде сгреших, та ме ориса с такава орис?!
Защо ме върна към живот?
Кому съм нужен – питам?!
Бездомен пак се скитам
и пак се моля ... за Любов.
Не ме питай защо плача! Не ме питай!
Душата ми от болка стене!
Потече кръв, изгубих сили,
но не преставах да шептя: Обичам ...
Господи, прости ми!
© Мильо Велчев Всички права запазени