Не се повтаря нищо след това
Браздата води в моя сън,
където се очаква всичко
и старото едно на ум
облича всякакви кавички.
Морфеят тъпче се с морфин.
А коренът не е морфема.
Кои ли дяволи добри
шептят с езици раздвоени?
Не може Господ да е луд,
да води за носа луната!
Над моята смирена плът
е катаклизъм светлината.
Аз подозирам в алкохол
онези ангели с крилата,
които триене на сол
ми репетират над главата.
Омеква твърдата земя.
Ще има ли къде да кацнат
звездите, сбъркали реда
за сбъдване и рекламации?
От тежко дишане в несвяст
се чудя - спи или е в кома,
крепящ небето ми, Атлас...
но дълго залеза ще помня.
След него нека да е мрак
и невидяното да диша,
и само от комарче глад
по кожата да се разпише.
Свързани произведения
Коментари
-
Обичам да чета поезията ти Райне, защото тя е толкова образна и с малко думи казваш толкова много!!!
-
Хубавото, Рени, в твоята поезия е, че нищо не е така, както изглежда/образите носят определено послание чрез символа в тях/и всичко е така, както изглежда
/всичко е пречупено през настроения, преживявания, мисли, индивидуалност/, като липсва ни именно взетото, с нас е, което не взехме. -
Страхотно!
-
Загубих се и намерих това: "Не може Господ да е луд, да води за носа луната!", в твойта вселена всичко може
-
Настръхнах.
-
Шеметно и неповторимо!
-
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мисля, че не метафората ми е любимо изразно средство, а аналогията
Благодаря ти за асоциативния прочит!
о, Ники....не знам и аз какво казвам, знам какво чувствам, момчето ми!
ХУбав ден на всички!
Благодаря и на момичетата, все талнтливи гости!
Абе, щастлива съм, че ви има!
Ники, благодаря ти, момче....хубав да е денят на всички!