Не се повтаря нищо след това
Браздата води в моя сън,
където се очаква всичко
и старото едно на ум
облича всякакви кавички.
Морфеят тъпче се с морфин.
А коренът не е морфема.
Кои ли дяволи добри
шептят с езици раздвоени?
Не може Господ да е луд,
да води за носа луната!
Над моята смирена плът
е катаклизъм светлината.
Аз подозирам в алкохол
онези ангели с крилата,
които триене на сол
ми репетират над главата.
Омеква твърдата земя.
Ще има ли къде да кацнат
звездите, сбъркали реда
за сбъдване и рекламации?
От тежко дишане в несвяст
се чудя - спи или е в кома,
крепящ небето ми, Атлас...
но дълго залеза ще помня.
След него нека да е мрак
и невидяното да диша,
и само от комарче глад
по кожата да се разпише.
