27.04.2023 г., 19:41  

Не се сърдете на дъжда

601 6 11

„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“

Вл. Набоков

 

На дъжда не се сърдете, хора –

проекция на нечия мечта,

той не умее да вали нагоре.

Първична е на капките речта.

 

Закача се и иска да говори,

а ние го блокираме с чадър,

уплашени дали ще е пороен,

макар че се представя за добър.

 

Дъждът е откровение небесно,

което се изсипва върху нас.

Не си мислете, че е много лесно

да се разбираш с някого без глас.

 

На дъжда не се сърдете, хора,

не знае той нагоре да вали

и се разхожда сам и безпризорен,

Простете му, да спре да го боли!

 

27.04.23

Нина Сариева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня, че се спираш при мен!
  • Хубава поезия!
  • Красива дъждовна поезия, Нинче! Благодаря, че го написа
  • Ако няма за какво да пиша, си измислям. Благодаря много, Вили!
  • Можеш да пишеш за всичко, Нинка и то как...
    Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...