27.04.2023 г., 19:41  

Не се сърдете на дъжда

596 6 11

„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“

Вл. Набоков

 

На дъжда не се сърдете, хора –

проекция на нечия мечта,

той не умее да вали нагоре.

Първична е на капките речта.

 

Закача се и иска да говори,

а ние го блокираме с чадър,

уплашени дали ще е пороен,

макар че се представя за добър.

 

Дъждът е откровение небесно,

което се изсипва върху нас.

Не си мислете, че е много лесно

да се разбираш с някого без глас.

 

На дъжда не се сърдете, хора,

не знае той нагоре да вали

и се разхожда сам и безпризорен,

Простете му, да спре да го боли!

 

27.04.23

Нина Сариева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня, че се спираш при мен!
  • Хубава поезия!
  • Красива дъждовна поезия, Нинче! Благодаря, че го написа
  • Ако няма за какво да пиша, си измислям. Благодаря много, Вили!
  • Можеш да пишеш за всичко, Нинка и то как...
    Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...