27.04.2023 г., 19:41  

Не се сърдете на дъжда

593 6 11

„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“

Вл. Набоков

 

На дъжда не се сърдете, хора –

проекция на нечия мечта,

той не умее да вали нагоре.

Първична е на капките речта.

 

Закача се и иска да говори,

а ние го блокираме с чадър,

уплашени дали ще е пороен,

макар че се представя за добър.

 

Дъждът е откровение небесно,

което се изсипва върху нас.

Не си мислете, че е много лесно

да се разбираш с някого без глас.

 

На дъжда не се сърдете, хора,

не знае той нагоре да вали

и се разхожда сам и безпризорен,

Простете му, да спре да го боли!

 

27.04.23

Нина Сариева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня, че се спираш при мен!
  • Хубава поезия!
  • Красива дъждовна поезия, Нинче! Благодаря, че го написа
  • Ако няма за какво да пиша, си измислям. Благодаря много, Вили!
  • Можеш да пишеш за всичко, Нинка и то как...
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...