Не си нормална, чуваш ли, момиче?
Раздърпана, пияна и с размазан
по бузите уж перманентен грим,
от кръчма задимена се показа
нощта и рече: "Дай ми само дим!"
И дръпна от цигарата юнашки...
Коя съм, пита и коя не съм,
на крак обърнатите бързо чашки
сега май търсят пътя за навън.
Я сядай, сестро, бързо до стобора,
започвай тихо и отзад напред.
Ще си мълча. С пияните не споря,
че тази нощ попадна на поет.
Какво ми каза и че ме прегръща,
квартала целия събуди май,
не е и важно. В кучешката къща
оставих я – заспала на кравай.
Сега броя в душата си звездите,
приседнала на прага в тоя студ.
В очите само кучешки прикрит е
въпросът: Кой от двама ни е луд?
Прощавам ѝ и знам, че ме обича,
а кучето подръпва моя пош.
Не си нормална, чуваш ли, момиче?
Пак аз ли да те топля цяла нощ?
https://youtu.be/FzJP8sAK6oU?si=UsaxoYDwDpA48dQV
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
