Не тръгвай!

Поезия

547 3 9

Светулката се вледени

между четири порутени стени.

Не тръгвай, остани!

Дъждът за нас вали.

Недокосната вечеря.

Облакът я пресоли.

Не тръгвай, остани,

да изпием пълни чаши със сълзи!

В топлите ни устни

светулката да заблести

и да върне щастливите дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anabel7 (Албена Димитрова)

О, Васе, пробождаш в сърцето!... В любими.

2018-02-18T01:14:56+02:00
Веси_Еси (Еси)

Нека да блести! Много хубав стих, Васи! Поздравления!

2018-02-09T16:11:02+02:00
Sunny_EL (Sunny)

Прекрасен финал!
Да бъде! Пожелавам ти го с цялото си сърце! 🌸

2018-02-08T14:44:44+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Метафора с голямо съдържание,Васе!Дано се превърне в действителност твоето желание!

2018-02-08T11:07:28+02:00
rumbic (Руми)

Във всяка студена стая има скрита по една светулка, която чака най-подходящият момент за да заблести! Поздрав, Васе!

2018-02-08T10:46:14+02:00