Не заспивай, Любов!

Поезия » Любовна

1.8K 0 29

Не заспивай, Любов! Погледни ме! До теб съм и плача...

От дървото на чувствата кестени ронят сълзи.

Черен гарван изгриза върха му и радостно грачи.

В тебенямане сив хоризонт към небе ще пълзи.

Не заспивай! Без тебе отвъдното също е болка!

Сетивата са будни, когато светът е Любов!

Виж стрелките на времето - бързат с една обиколка

да докажат, че нашият свят да прости е готов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Юли, приятно е да знаеш, че това, което си написал е намерило добър прием.

2010-07-19T09:39:08+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Хареса ми, много!

2010-07-18T00:26:08+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря за хубавите думи, Галина! Пиша от детството си и дано наистина се усеща собствения ми почерк!

2010-07-11T22:06:37+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радва ме мъдростта на твоите деветнадесет години, Люси!Благодаря ти, че си тук!

2010-07-08T06:46:34+03:00
liusito (Людмила Стоянова)

Поезията ни дава онова което светът ни взема, чувствата, но без болката която изпитваме в света на смъртните, никога няма да може да се докоснем до безсмъртието на изкуството, до неговата най-висша струна-любовта.. Ти си напред..

2010-07-07T22:13:10+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0