Разплаках се. Защо?
Нали съм силна?
Нали дори на смърт съм устоявала,
но любовта от нея по е силна.
Разплаках се,
защото съм забравена.
Защото съм изтрита като с гума,
аз - дето бях най-хубавото цвете.
Разплаках се, защото нецелуната
една любов умира във сърцето ми.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
,,Тя, болката, солена или тежка
е бунтът на сърцето ни, човешко.
Сълза и вик, и тръпка, и борба -
така дойдохме и напускаме света."