Sep 3, 2015, 1:09 AM
Нецелуната
Разплаках се. Защо?
Нали съм силна?
Нали дори на смърт съм устоявала,
но любовта от нея по е силна.
Разплаках се,
защото съм забравена.
Защото съм изтрита като с гума,
аз - дето бях най-хубавото цвете.
Разплаках се, защото нецелуната
една любов умира във сърцето ми.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво е! Поздрав!
-
Чудесно стихотворение - с малко думи си казала толкова много и толкова
поетично и истински!Бъди щастлива, Дани и целуната! -
Хубаво стихотворение. Поздрав!
-
Така е, Кети, с тази болка човешкото сърце не иска да се примири.
-
Болка... много силно написано!
-
Благодаря! Желая споделена любов да докосне сърцето Ви!
-
Впечатлен съм!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
,,Тя, болката, солена или тежка
е бунтът на сърцето ни, човешко.
Сълза и вик, и тръпка, и борба -
така дойдохме и напускаме света."