24.07.2015 г., 12:53

Необуздано

554 0 3

 

 

 

По Витошка днес

течеше протест.

Безработните и лелките

си искаха пейките ...

Много близо до тях

масите бяха -

невъзможни за сядане ...

Ех, обществени ядове!

Къде да приседнат

в скука последна

пенсионерите стари,

в душния ден

табла играли ...

Друго е вечер -

парка е пуст и далече,

а тука - хора, хора ...

за очите и устата - отмора ...

Боже, за какво протестираме

в този живот за умиране?!

Гърците трябва да питаме

пейките дали са им читави ...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно и истинско!Поздрави!
  • Младене, Илко, и аз благодаря за вашите отзиви и разбиране на моята необуздана реакция за смешното и трагичното в обществото ни! Кой знае - някога може и да вдигнем пейките, предците ни оръжие са вдигали ...
  • Мисля, че едва ли пейките на гърците са "читави", Валентине. Тези хора нагледно показват на света, че са народ, който умее да се бори и отстоява правата си. Смятам, че в тази борба политат и пейки.
    Уви, нашият народ обича да чака на гюме да му поднесат решение на проблемите на тепсия. А от Ботев никой по-добре не го е казал /в Елегия/:

    "А бедният роб търпи и ние
    без срам, без укор, броиме време,
    откак е в хомот нашата шия,
    откак окови влачи народа,
    броим и с вяра в туй скотско племе
    чакаме и ний ред за свобода!"

    Докато жените у нас мислят единствено за вагиналната си секреция, а мъжете за това да им изпълняват еснафските битови прищевки, този народ нищо хубаво не го чака.

    Поздравление за повдигнатата актуална тема, даваща печален повод за размисъл!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...