3.08.2008 г., 13:16

Непорочната тя

1.5K 0 32
 

Очите и са девствени весталки,

убиват всеки порив хормонясал,

изпиват любовта на глътки малки

във двора на съня си буренясал.

 

Ръцете и са нежност непорочна,

незнаещи съвсем какво са ласки.

Със дрехите във банята - нарочно!

О, тя се къпе само с бански.

 

Сърцето и - небе кристалночисто,

самотно като стара синя лодка.

С най-свежата си рокля в утро бистро

тя тръгва с мистър Платон на разходка...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • той не е мистър
    нищо че подхожда...
  • Можеш, разбира се. Можеш ако искаш да използваш идеята и да удължиш твоето.
  • Браво...!
    правиш ме усмихната и щастлива...с обич, Герда.
  • Герда, жесток стих!
    Ама, много жесток!
  • Ех, искаше ми се и аз да кажа нещо, но от четене на коментари забравих какво беше.
    Затова само отбелязвам, че пародията ми хареса!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...