3.08.2008 г., 13:16

Непорочната тя

1.5K 0 32
 

Очите и са девствени весталки,

убиват всеки порив хормонясал,

изпиват любовта на глътки малки

във двора на съня си буренясал.

 

Ръцете и са нежност непорочна,

незнаещи съвсем какво са ласки.

Със дрехите във банята - нарочно!

О, тя се къпе само с бански.

 

Сърцето и - небе кристалночисто,

самотно като стара синя лодка.

С най-свежата си рокля в утро бистро

тя тръгва с мистър Платон на разходка...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • той не е мистър
    нищо че подхожда...
  • Можеш, разбира се. Можеш ако искаш да използваш идеята и да удължиш твоето.
  • Браво...!
    правиш ме усмихната и щастлива...с обич, Герда.
  • Герда, жесток стих!
    Ама, много жесток!
  • Ех, искаше ми се и аз да кажа нещо, но от четене на коментари забравих какво беше.
    Затова само отбелязвам, че пародията ми хареса!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....