Aug 3, 2008, 1:16 PM

Непорочната тя

  Poetry » Parody
1.5K 0 32
 

Очите и са девствени весталки,

убиват всеки порив хормонясал,

изпиват любовта на глътки малки

във двора на съня си буренясал.

 

Ръцете и са нежност непорочна,

незнаещи съвсем какво са ласки.

Със дрехите във банята - нарочно!

О, тя се къпе само с бански.

 

Сърцето и - небе кристалночисто,

самотно като стара синя лодка.

С най-свежата си рокля в утро бистро

тя тръгва с мистър Платон на разходка...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • той не е мистър
    нищо че подхожда...
  • Можеш, разбира се. Можеш ако искаш да използваш идеята и да удължиш твоето.
  • Браво...!
    правиш ме усмихната и щастлива...с обич, Герда.
  • Герда, жесток стих!
    Ама, много жесток!
  • Ех, искаше ми се и аз да кажа нещо, но от четене на коментари забравих какво беше.
    Затова само отбелязвам, че пародията ми хареса!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...