Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
8.06.2021 г., 18:29 ч.

Непотребно сърце 

  Поезия
351 8 13

Тиха гара замръква под розов трендафил,
сянка тръгва полека от празната пейка,
потреперва от хлад под ръждата стрелката,
заминава денят боязливо с прибежки.
Той седи нереален на празната гара,
чака влака отдавна без да мигне с очи,
между пръстите гасне поредна цигара,
методично минутите мудни брои.
Тя си тръгна когато повехна липата
и се носеше мирис на зряла любов,
взе си куфара тежък, за сбогом помаха,
влакът скърцаше с жал като стар виртуоз.
И когато заглъхна зад хълма, в превала,
на перона се просна печална нощта,
и заплака по мъжки - без вопли заплака,
насъбрала тъгата вълна по вълна.
Той остана до утрото, срещна зората,
пак помаха с усмивка на новия ден.
И остана, остана да чака жената,
взела в куфара стар непотребно сърце.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??