Непредвиден сонет

14.08.2023 г., 11:58 ч.

Поезия » Строги форми

779 6 1

НЕПРЕДВИДЕН СОНЕТ

Не знам кога започнах да усещам,

че нещо в тебе не е съвършено.

Навярно след последната ни среща –

когато се отдалечи от мене.

На първата повярвах на тревата –

брътвежа ѝ сгреших с любовен шепот.

Неверни сенки рукнаха оттатък

и здрачът сипкав ме обгърна с шепи.

Престорени на късно птиче ято,

цвърчаха прилепи и здрачът слезе

с луната над града – лимонов резен.

И сякаш трънче – сухо и ръбато,

съмнението с тембъра си дрезгав

надраска в мене пътя си болезен.

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.