Непредвиден сонет
1.1K
6
1
НЕПРЕДВИДЕН СОНЕТ
Не знам кога започнах да усещам,
че нещо в тебе не е съвършено.
Навярно след последната ни среща –
когато се отдалечи от мене.
На първата повярвах на тревата –
брътвежа ѝ сгреших с любовен шепот.
Неверни сенки рукнаха оттатък
и здрачът сипкав ме обгърна с шепи.
Престорени на късно птиче ято,
цвърчаха прилепи и здрачът слезе
с луната над града – лимонов резен.
И сякаш трънче – сухо и ръбато,
съмнението с тембъра си дрезгав
надраска в мене пътя си болезен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
