Непростимо

rozita-p (Росица)
120 1328

25.03.2022 г., 16:57 ч.

Поезия » Друга

319 3 6

Не беше ангел, бога ми, не бе

и пример, който да следя възторжено.

От слабости прошарено небе

разпъна за крилата ми разрошени.

Растях, а с мен растеше моят гняв.

Препъвах се във грешките си – същите,

които си допускал като млад,

а генът като бумеранг се връщаше.

Проклинах и мълчах със векове.

Изгубих те в градината от плевели.

Мечтаех да съм ничие дете

и бягах с всеки сън все по-далеч от теб.

Но дойде време да избягаш ти,

внезапно, без сълзливи предизвестия.

Сред някакви безименни звезди

сега навярно си преглеждаш вестника.

И нямам гняв сега, и нямам теб,

и мрак превзема ден след ден душата ми.

Непостижима прошката ти. Като лед

изгаря споменът, отвъден пратеник.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.