30.10.2011 г., 19:29

Непървата любов

828 1 14

И аз подхранвах нечии илюзии,
посяти в празнините на самотност.
А после извенъж си тръгвах грубо,
без жал разтърсвах нечии животи.

И аз отлагах най-безцеремонно
да си простя, да им простя на други.
Криворазбрана и ненужна гордост!
Във боя с времето все ние губим.

Сега пред теб треперя за последно,
като че ли за пръв път ми е. Коленича.
"Последно е" - като рецидивистите
повтарям ти и вярвам го - "Обичам те".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...