Oct 30, 2011, 7:29 PM

Непървата любов

Poetry » Other

827 1 14

И аз подхранвах нечии илюзии,
посяти в празнините на самотност.
А после извенъж си тръгвах грубо,
без жал разтърсвах нечии животи.

И аз отлагах най-безцеремонно
да си простя, да им простя на други.
Криворазбрана и ненужна гордост!
Във боя с времето все ние губим.

Сега пред теб треперя за последно,
като че ли за пръв път ми е. Коленича.
"Последно е" - като рецидивистите
повтарям ти и вярвам го - "Обичам те".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisidara (Сиси)

!!!

2011-11-01T06:20:30+02:00
mili_bg (Милена Христова)

Хубав стих!Поздрави!

2011-10-31T16:24:06+02:00
pallloma (Палома)

Браво, много хубави стихове... Много.

2011-10-31T15:41:58+02:00
beti

"И аз" ...
Поздрав! Харесах!

2011-10-31T14:37:01+02:00
rozza (Радка Миндова)

Дълбок стих. Никак не е лесно да стигнеш до всичко това...да го
осмислиш. Поздрав!

2011-10-31T14:34:39+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0