Oct 30, 2011, 7:29 PM

Непървата любов 

  Poetry » Other
688 1 14

И аз подхранвах нечии илюзии,
посяти в празнините на самотност.
А после извенъж си тръгвах грубо,
без жал разтърсвах нечии животи.

И аз отлагах най-безцеремонно
да си простя, да им простя на други.
Криворазбрана и ненужна гордост!
Във боя с времето все ние губим.

Сега пред теб треперя за последно,
като че ли за пръв път ми е. Коленича.
"Последно е" - като рецидивистите
повтарям ти и вярвам го - "Обичам те".

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??