Нетипично
Нетипично за всяка жена огорчена,
аз не хвърлям чинии по образ омразен,
не крещя в огледалото колко съм верна,
не изрязвам от снимките нищо прекрасно.
Няма викове, няма дори упрек гласен,
щом си тръгваш – отивай, нали си свободен...
Не задържам на примка живота си даже,
всеки идва и тръгва във време удобно.
Некрасива се чувствам, но само за кратко,
моят лик е ушит във душата ми плътно -
неприкрито стои под пагона параден
и невидим при зрителна остра оскъдност.
Неприлично спокойна събрах твойте вещи
и усмихвах се ведро почти като жива.
Тая сцена играя я чисто по женски -
пред мъжа да изглеждам безмерно щастлива.
Нетипично за всяка жена на раздяла,
те изпращам без ярост и лудост
и не пускам сълзата със мен да се гаври,
издълбала поредната бръчка.
Надълбоко притихнала някаква участ
се изправя могъща и плаха...
И надипля любов всяка вечер по тъмно
в скътан дом от изкуствена слама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
