2.03.2018 г., 11:45

Невинност и лъчи...

1K 0 2

Невинност и лъчи,

искри и лед...

Дошъл е март. Пристъпва пролетта,

усмихната като зарадвано дете.

Копнежът на стаените дървета

едва проблясва

в сребърните шепи на снега.

Но идва слънце,

идват цвят и радост

и губят сила зимните мъгли.

Ликуват крехките листа на кукуряка,

звънят за сбогом снежните сълзи.

И синьо късче от небето е облякла

събудената пролет - за късмет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....