Невинност и лъчи,
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета
едва проблясва
в сребърните шепи на снега.
Но идва слънце,
идват цвят и радост
и губят сила зимните мъгли.
Ликуват крехките листа на кукуряка,
звънят за сбогом снежните сълзи.
И синьо късче от небето е облякла
събудената пролет - за късмет.
© Мима Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
