19.02.2021 г., 0:42

Неземно

715 0 0

Восъчни ръце милуват

стара сянка на картина.

Разтопени очи бленуват

до пясъчни кули да се събудят.

 

Сухи устни сънуват

узряла капина в юлската градина.

Ах, само ако можеха те - 

щяха до кръв да я целуват,

 

а после в нейните 

кървави оттенъци от паяжини да се окъпят.

 

 

Уморени колене жадуват 

да се завият под мохерното старо одеяло

(което с времето изглежда -  избледняло),

постелено върху все така красивата поляна:

осеяна от цветчета и свежа трева

нейде в гъстата Калимирова гора.

 

Споменът вече облечен е в бяло,

но в друго, чуждо за Природата тяло.

 

Тъй скъпо за ръцете, тъй бедно за думите.

 

 

Минзухарени зеници ликуват

под отиващото си жарко слънце.

Опиянени от капиновата кръв -

отново представят си, че са си в къщи.

Родното кътче, любимото вековно дръвче,

пискливия звук на звънче, закичено до входа, 

и нежното гласче, идещо от простора.

 

Какво не биха дали те пак да са щастливи -

душата на дете, прегръщащо ги.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...