23.04.2017 г., 17:03

Ник - Нейм

724 2 8

НИК - НЕЙМ

(анонимно писмо)

Р.Чакърова 

 

Всичко вече е речено, казано... 
И отдавана от други измислено. 
Тук, в душата ми - остро белязано. 
Там, по листите - скромно написано. 

 

Ех, Любов, Суета и Надежда! -
три сестри от различни бащи... 
И от там, и отсам ви подреждах, 
и рисувах, рисувах мечти... 

 

Но нали съм "поет" - тъй прилича!
( Неживяно и "късничко" детство...)... 
С всеки стих - все "за пръв път" обичах... 
И... Това е то... мойто "наследство"...

 

Вече даже римувано псувам, 
та дори и на чужди езици. 
И сълзите не важат, не струват 
пукнат грош... (Пфу ... какви ти жълтици?!...) 

 

До последната хилава муза - 
стискам, стискам... до капка изцеждам! 
Някой жаден сега има нужда 
от спасителна глътчица нежност... 

 

Някой зъзнещ - от топла наметка. 
Някой сляп иска нови очи... 

 

Подпис :
Ваша вярна до гроб Стихоплетка. 

 

Коментар :
Най-добра е, когато мълчи...

 

Лондон, 14 /04/2017'  19:51

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно стихче! И някак ... близичко до повечето от нас Поздрави и от мен, Роси!
  • Харесах и аз. Поздрави!
  • Разсмя ме, Роси! Много ми хареса стихотворението!
  • Много ми хареса, Роси! Поздравления!
  • Изящен стих, перфектен ритъм и рими,лек хумор и самоирония, носещи скрит смисъл... Радвам се, че Ви открих, много ми допадна стила Ви!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...