19.03.2008 г., 7:54

Нима човекът заслужава?

859 0 2
Помня те. Не си мисли, че си забравен.
Спомените летни, те са тук.
Помня как те изоставих,
след което не остана дума, нито звук.

Аз зная, че сърцето ти гореше.
Аз зная, че на парчета го разбих.
Знаех колко те болеше!
Дали затуй си аз платих?

Но нима човекът заслужава
да е добър, но с обичта да се разделя?
Някой друг го наранява,
задето чувства някога не е споделял!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...