Mar 19, 2008, 7:54 AM

Нима човекът заслужава?

  Poetry » Love
857 0 2
Помня те. Не си мисли, че си забравен.
Спомените летни, те са тук.
Помня как те изоставих,
след което не остана дума, нито звук.

Аз зная, че сърцето ти гореше.
Аз зная, че на парчета го разбих.
Знаех колко те болеше!
Дали затуй си аз платих?

Но нима човекът заслужава
да е добър, но с обичта да се разделя?
Някой друг го наранява,
задето чувства някога не е споделял!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...