24.09.2020 г., 14:23

Нощ в Андалуси́я...

474 0 0

 

Нощ в Андалуси́я...

 

Денят се скри зад хоризонта

потъна в мрак Андалуси́я –

безброй красавици страхотни

нощта изпълват със магия...

 

Китара някъде във мрака,

(но не от вятъра!) прозвънва –

тя в страст красавица там чака,

когато над света се стъмва...

 

Нощта е тъмно-теменужна,

ветрец повява от звездите

и носи Страст във тази южна

Земя – зачената в мечтите...

 

... Китарата внезапно млъква

и става ти-ихо, безметежно –

и само Вятърът полъхва

в нощта... Добавяйки ѝ нежност...

 

... Понеже щом със ласки южни

красавица една такава

си грабнал, вече е ненужно

с китарата да продължаваш!...

 

... Безсънна нощ в Андалуси́я...

О нощ на развилняли страсти!...

Любов и ревност в теб се крият –

тъй често, но с ками́ пристрастни!...

 

... Когато се развиделява

пак южно Слънце се усмихва

и пак Живота продължава,

но малко Страстите утихват...

 

24.09.2020. / Едно време в Андалуси́я

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....