Изоставени от любовта са нощите
под светещите в мрака облаци,
устните блестящи на луната
До самия връх изпълнен е
кристалът на копнежа.
И твоя отпечатък –
дълбоко във нощта положен
в крайбрежието на вълнáта.
С печал от болки, носени от бриза,
вградени сме на чувствата в пейзажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация