7.04.2018 г., 3:17

Нощно пътуване

517 1 2

 

Късно е!

Пак си изпуснах трамвая!

Иначе щях да те стигна,

къде си?

Пак ли на крайната спирка ридая,

пак ли прехвърлям възможни адреси!

Няма те!

После пътувам, пътувам…

Някой ме вика и слизам –

не си ти!

Странно, гласа ти навсякъде чувам,

Ала напразно се взират очите…

 

Времето няма да върна обратно!

Мислех, пред мен е животът -

                            изгубих!

И си платих,

                  няма нищо безплатно -

нощем все още гласът ти ме буди!

 

Късно е!

Спирката пак си пропуснах!

Всъщност, къде ще ме чакаш не зная.

Твоята спирка отдавна е пуста!

Спирка, където не спира трамвая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Вълнуваща лирика!
    Нерядко в търсенето на любовта губим и себе си и нея.
    Магията е в това самота любов да ни намери. Ако трябва тя сама ще построи спирка,
    за да слезе на нея. Поздравявам те, Елка! Искрена и затрогваща поезия!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...