Apr 7, 2018, 3:17 AM

Нощно пътуване

  Poetry
516 1 2

 

Късно е!

Пак си изпуснах трамвая!

Иначе щях да те стигна,

къде си?

Пак ли на крайната спирка ридая,

пак ли прехвърлям възможни адреси!

Няма те!

После пътувам, пътувам…

Някой ме вика и слизам –

не си ти!

Странно, гласа ти навсякъде чувам,

Ала напразно се взират очите…

 

Времето няма да върна обратно!

Мислех, пред мен е животът -

                            изгубих!

И си платих,

                  няма нищо безплатно -

нощем все още гласът ти ме буди!

 

Късно е!

Спирката пак си пропуснах!

Всъщност, къде ще ме чакаш не зная.

Твоята спирка отдавна е пуста!

Спирка, където не спира трамвая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
  • Вълнуваща лирика!
    Нерядко в търсенето на любовта губим и себе си и нея.
    Магията е в това самота любов да ни намери. Ако трябва тя сама ще построи спирка,
    за да слезе на нея. Поздравявам те, Елка! Искрена и затрогваща поезия!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...