Някога
Някога
… ще свърши. Ще настъпи тишина.
Ще утихне вятърът в полята.
Ще пеят птички в гъстата гора.
Забравяйки за ужаса, войната…
Реката също тихо ще шепти
във камъните заклинания.
Весело, глас детски ще звъни
в свят нов. Без никакво страдание.
Без да познава грях и без вина.
Без да се крие , без да отбранява
дом, град, страна и родната земя…
Свят, единствено любов раздаващ.
Ангели ще бдят над този свят -
мъж, брат, баща и някой друг роднина,
които плащат днес със своите тела,
за да го има този свят. Децата да ги има…
Някога
…ще свърши, но сега
война е. И човечността умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
