Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
28.06.2019 г., 18:06 ч.

Някой ден 

  Поезия » Друга
956 8 9

Как си, Радост? Вече мина време.

Много ли е, малко ли – не зная.

Колкото със теб да се погледнем.

Колкото със теб да се забравим.

 

Свиква се със всичко, общо взето.

Има обич, после няма обич...

Болката ми става безпредметна,

но добре че моя си е още.

 

Можеше ли да е другояче?

Щом е палачинка, се обръща –

туй е занаятът на Готвача.

Пълна къща, после – празна къща...

 

Щастие – чуплива керемида.

И кое по-страшно е, не зная:

вече никога да те не видя,

или някой ден да те забравя.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Май, да я забравиш е по-страшно. Щом вече я познаваш... Ама тя е доста невярна и шавлива. Докато болката, макар и грозновата, е доста вярна и прилепчива. Като ти прилегне, може и нежна да е. Поздрав! Хубава поезия!
  • Твоята поезия е богатство на чувства, душевен финес и талант! Къде се загуби, Вальо, пущай по-често прекрасните си стихове в " Откровения", имаме нужда от тях!
  • Много опасни въпроси...
  • Краят е особено добър! Поздравления!
  • Хубаво. Много...
  • Време беше, опустя този сайт.
    И както винаги - на ниво! Поздравления!!
  • Силен стих, задави ме... радвам се, че си тук!
  • Никой и нищо не ни принадлежи. Само паметта. Радвам се, че пак се появи.
  • "Щастие – чуплива керемида."
    Това сравнение ми хареса много. Хубаво стихотворение. И се радвам, че си тук.
Предложения
: ??:??