4.11.2021 г., 15:29

Обаятелен образ в миража

812 0 0

Обаятелен образ в миража

 

Всичко бе: О – толкова отдавна,

че почти и няма спомен там,

но една история забавна

бих желал сега да пресъздам...

 

... Залез беше... И повеял вятър –

светлина небесна разпиля́...

... Изведнъж възбуден Океана –

мощна гръд ритмично разлюля...

 

Вдигнаха се радостни вълните –

страдали в безветрието с дни...

Вплетоха се в тях и светлините –

тъй изящни в тези ширини́...

 

... Светлини и вятър по небето

нереални ваяха неща...

Може би мираж пред мен, но ето:

в него обаятелна Жена!...

 

В мъжките фантазии родена

ва́яна от страст и красота,

еталон единствен във Вслената –

повече от хубава Жена!...

 

Вятърът край нея се мотаеше

радостен и той, че е дошла́ –

дръзко похотливо си играеше

в гънките на нейната пола...

 

Всеки вихър сменяше пейзажа –

гънеше се просто като дим

тя, а образът ѝ във миража –

и по-красив... И по-необясним...

 

Втурнах се с възторг да я докосна,

но внезапен вятър се изви́ –

всичко той превърна на въпроси:

скрит във разлюляните вълни...

 

Знаех, че Съдбата ми намига,

а Жената проосто е мираж,

но дочул бях котвена верига

в суета́ на стреснат екипаж...

 

Нищо  по-реално за моряка

няма освен котвеният гръм,

той подир стихиите и мрака –

приказен е и вълшебен звън.

 

... Котвата е: островът лелеян

в бурите в моряшките мечти –

пристан из Безкрайността  зареян,

сбъднати миражи... Може би?...

 

... А Жената чудна от миража

във онези южни ширини́ –

там стоеше, по-прекрасна даже,

шепнейки: „Ела ме докосни́!“...

 

04.11.2021./Едно времее в Океана

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...