Обичам те още,
там в тъмните нощи,
където кръвта ти диво тече,
където се сплитат тъй нежно мечтите
и пак те откривам във мойто сърце.
Сега си далече,
но знам, че те имам
в света ни, изплетен от нежност и плам,
остави в душата ми дива безбрежност
и в мен ще те нося завинаги, знам.
© Евдокия Иванова Всички права запазени