29.02.2020 г., 7:40

Оцелял

1.5K 0 4

Гневът е вятър. Началото на буря.

Развихри ли се, себе си помита.

И всичко що е дребно и нищожно

го следва в нищото, отлита.

Остава чисто. Остава само важното.

С усещане за лекота и справедливост.

Парчетата те правят цялостен

и оцелял в света на живите.

Светът е буря. В тебе е примирие.

Страхът отмира, няма съжаление.

Стените се издигат от неверници.

Но ти живееш с вятърните мелници.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...