29.02.2020 г., 7:40

Оцелял

1.5K 0 4

Гневът е вятър. Началото на буря.

Развихри ли се, себе си помита.

И всичко що е дребно и нищожно

го следва в нищото, отлита.

Остава чисто. Остава само важното.

С усещане за лекота и справедливост.

Парчетата те правят цялостен

и оцелял в света на живите.

Светът е буря. В тебе е примирие.

Страхът отмира, няма съжаление.

Стените се издигат от неверници.

Но ти живееш с вятърните мелници.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...