4.01.2008 г., 11:03

Очакване

971 1 26
 

Вали...      

В сърцето пусто като в църква

ще дойдеш ли и този път? Не знам.

Разделям спомена на късове...

Тук бях щастлива. Там - не бях.

 

Защото...

Дълго чаках нещо да се случи.

Напук на злобните орисници,

че който дълго чака, ще получи

накуп добри и лоши истини...

 

Вестителят...

Не го убивайте все още...

Все още ми е нужен жив.

Все още го сънувам нощем,

докато  го очаквам търпеливо.

 

Очаквам го...

Във края на кошмарния ми сън

сред тъмното пролазва слънчев лъч.

На утрото тръбите звънват

и тръгвам напосоки да го търся...

 

Пак. Отново...

Най-истинският - устояващ

на злобата на времето,

на временните неудачи,

на неудачните моменти

и на моментния ми гняв...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • Вали...

    В сърцето пусто като в църква

    ще дойдеш ли и този път? Не знам.

    Разделям спомена на късове...

    Тук бях щастлива. Там - не бях.

    Поклон!!!
  • Силен стих.Потръпнах.Поздрави и щастие през Новата година!
  • "Вали...

    В сърцето пусто като в църква

    ще дойдеш ли и този път? Не знам.

    Разделям спомена на късове...

    Тук бях щастлива. Там - не бях."
    Безмълвна съм пред поезията ти!

  • да.
    точно той е истинският.
    Който устоява...

    ...
    на злобата на времето,

    на временните неудачи,

    на неудачните моменти

    и на моментния ми гняв...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...