Вали...
В сърцето пусто като в църква
ще дойдеш ли и този път? Не знам.
Разделям спомена на късове...
Тук бях щастлива. Там - не бях.
Защото...
Дълго чаках нещо да се случи.
Напук на злобните орисници,
че който дълго чака, ще получи
накуп добри и лоши истини...
Вестителят...
Не го убивайте все още...
Все още ми е нужен жив.
Все още го сънувам нощем,
докато го очаквам търпеливо.
Очаквам го...
Във края на кошмарния ми сън
сред тъмното пролазва слънчев лъч.
На утрото тръбите звънват
и тръгвам напосоки да го търся...
Пак. Отново...
Най-истинският - устояващ
на злобата на времето,
на временните неудачи,
на неудачните моменти
и на моментния ми гняв...
© Дочка Василева All rights reserved.