Утаиха клепачите мъка в кристалчета сол.
Преваляло, небето бродира мечтите на изгрев.
Пеперудено трепка очакване в нежен бемол.
От сърцето на тъмното гейзерче с чувства изригна.
Не попитах съня колко пъти е сбъдвал мечти.
Многоцветна усмивка съдбата в дъгата подрежда.
Във вълшебства готова съм днес да повярвам. Почти
като истински принцът застанал на прага изглежда.
И със рокля под наем (животът е тъжна шега!),
на каляска "Мечтание" ( Бог ли с добро я изпрати?),
без да зная за мен ли роден е и с малко тъга,
тръгвам пак след надеждата, с изгрев в деня ми посята.